ПОНАСКА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; понаска̀чам се, -аш се, св., непрех. Наскачвам се в някаква степен, обикн. достатъчно. А на хорото е тъй весело и тъй хубаво, щото човек и най-големите кахъре и ядове забравя там и гледа само да се нарадва и да се понаскача. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 44.